Сега вече имаме отговор на всички неизяснени въпроси. Какво предизвиква глобалното затопляне, какъв да бъде климата на  Земята и има или няма урагани и земетресения не се определят  от слънчевите лъчи. Тези задачи изпълняват йоните и електроните на слънчевата плазма, проникващи в мантията на Земята, т.е. слънчевата активност. Само че не бива да се мисли, че Слънцето по собствена инициатива      се грижи за нас. Нищо подобно. Слънцето просто на просто е един  ретранслатор на плазма, изхвърлена в пространството при раждането на Свърхнови. Разстоянията в космоса са огромни и въпреки, че скоростта на движение на заредените частици е милиони километра в час, изминават десетки, а то и стотици хиляди години преди те да достигнат някоя звезда. През това време   температурата им пада почти  до абсолютна нула /примерно -270⁰С/. Температурата на слънчева повърхност е само 5500⁰С, затова, когато магнитното поле на нашето светило улавя този  поток, той, преминавайки    чрез фотосферата я охлажда. Така се образуват черни петна. Действително, от Земята те изглеждат като петънца, но понякога техните  размери  биват такива, че в едно от тях би могло да се размести не по-малко от десетина земни кълба.

Процесите, произходящи в слънчевите недра след проникването там на заредените частици са идентични на процесите, произходящи в мантията на  Земята.  Пристигащите йони   присъединяват електрони и се превръщат в атоми. Отделящата се при този процес топлина увеличава вътрешната температура на Слънцето до милиони градуси, а налягането от трилиони атмосфери, създавано от образуващите се атоми, предизвиква изригване   на слънчевата  плазма   в междупланетното пространство. През това време новообразуваните се атоми се подлагат на  йонизация, температурата и налягането в слънчевите недра падат, и то се връща в изходно състояние.

По такъв начин, количеството на черните петна на слънчевата повърхност, тяхната големина и време на тяхното пребиваване определят както количеството  енергия, получена от Слънцето, така и то количеството от заредените частици, което ще бъде изхвърлено от него   в междупланетното пространство. Някаква част от тях  ще бъде уловена от магнитното поле на  Земята.  Липса на петна, как това е станало по време на Минимума на Маундер, довежда до малкия ледников период. Увеличение количеството на черните петна на Слънцето предизвиква  затопляне на климата.

Сега вече можем да отговорим и на въпроса, защо Слънцето няма постоянство? Всичко е много просто. По звездната класификация Слънцето е  „жълто джудже”.   Освен това слънчевата система се намира на периферията на галактиката. Поради това между Слънцето и остатъците на Свърхнови  преминават по-масивни звезди. Точно те и обират за тях лъвския пай от плазма, излъчвана от   Свръхновите. За нас остава или малко, или нищо. По принцип, понеже на днешния ден орбитите на всички звезди в нашата галактика са известни, смятам че съставяне на дългосрочната прогноза на слънчева активност и климата на Земята не е прекалено сложна задача  /по-подробно в моята книга “В преддверието на Глобалната катастрофа” София. „Камея Дизайн” 2011.